Хоро – абсурд, много селско е, прайд – ау, колко европейско
Продължава грозното опълчване град против село, аристокрация срещу простолюдие, умнокрасивитет против национализъм
Позатихналата драма с хорото пред Народния спектакъл „ Иван Вазов ” се разгоря с нови сили тази седмица. Проблемът с играещите хора ескалира в края на декември 2019 година, откакто полицията спря музиката, защото имаше подадени тъжби в общината. Тогава столичният кмет Йорданка Фандъкова съобщи, че ще се търси друго място за осъществяване на хорото, тъй че да не пречи на останалите жители.
Накрая го реалокираха на две други места - площад „ Света Неделя ” и пред Халите. Допреди броени дни, когато още веднъж се върна, по-точно, към предните две места още веднъж беше прибавен и площадът пред театъра. И разногласието се разгоря с нови сили. От едната страна застанаха най-вече псевдоелитарите, съгласно които това било селяния, а мястото – извънредно неуместно. Редно е да отбележим, че и някои артисти, още през 2019 година, се възпротивиха на определеното място пред театъра. Бившият към този момент шеф на Народния спектакъл Мариус Донкин, още тогава съобщи, че хорото пречи на естествената активност на театъра. Това мнение показа към днешна дата и артистът Владимир Пенев.
Всъщност това е и единственият логически мотив, чиято правота мъчно може да бъде оспорена. Но с две разяснения – че това касае единствено избрани часове – тези за подготовки, и вторият – произлизащ от първия – по време на постановки не се чува музиката, озвучаваща хорото. Казвам го от персонално наблюдаване, тъй като предходната неделя бях на режисура в театъра, до момента в който начело се бяха събрали хора и под звуците на музика, виеха хора. И не, нищо не се чуваше в залата. Ако би трябвало да бъда изцяло откровена – още преди представлението да стартира, към този момент не чувах музиката извън.
Но дали по време на подготовки провеждането на това озвучено мероприятие не пречи на актьорите, те са тези, чието мнение би трябвало да бъде зачетено.
Време е обаче и за другите, измислените аргументи, които съпътстват провеждането на хорото. И грозното опълчване град против село, аристокрация (ами, извинявайте, само че тя беше изтребена през 1945г.) против простолюдие, умнокрасивитет против национализъм. Но както загатнах, аристокрация и хайлайф нямаме от 1945г, а тези, които през днешния ден умрат да се вършат на по-европейци от родените на пъпа на Париж примерно, са деца и внуци на правилни партийци отпреди 1989г. или даже на членове на Народния съд.
Или пък са хора, чийто морал също е много противоречив, та е неуместно точно те да пищят афектирано, че им се накърнява европейската чест. Достатъчно е да си напомним единствено офанзивата на някогашната кандидат-президентша Мария Моасе, която се оказа, че доста държи да застане измежду челните позиции във властта, само че пък не си е плащала здравните осигуровки години наред. Това не и попречи да хока същия този Ганьо, над който по някаква неразбираема причина искаше да господства. Явно с цел да го облагородява, знам ли...
Тя си изтърка перото да се възмущава от този „ селски площад ” – по думите и – описвайки с гадност някакви „ подвикващи като едновремешни селски хора, чоплещи семки ”, демонстриращи „ украсителен национализъм ”. Лично аз такова нещо не видях предходната неделя, когато пристъпих измежду множеството, с цел да вляза във фоайето на театъра. Дали дамата Моасе е видяла такива люде или както очевидно обича да прави – е послъгала – е въпрос, чийто отговор знае единствено тя. Но твърдеше, че дори до момента в който била на зрелище, чувала хорото извън, което към този момент е безспорна неистина.
Друг „ мотив ” на съперниците, който още веднъж беше упоменат и в публикация на още една отколешно воюваща против всичко родно – Силвия Недкова от „ Площад Славейков ”, която най-вече е известна с това, че заран, обед и вечер громи всяка демонстрация, която по някакъв метод популяризира българското, че по този начин София заприличвала още повече на село, каквото, разбирате ли, по принцип си била. Интересен аргумент, умопомрачителен.
С някаква извънредно нелепа псевдоелитарност и нахъсаност се леят красиви (но единствено в очите на употребилата ги) слова, че хорото принадлежало на селото, а до момента в който на сцената на театъра гостувала културна Европа, пред него се вихрело предосвобожденската демонстрация. Ако въпросната имаше толкоз чести и напоени с безчет отрицателни прилагателни публикации, касаещи да вземем за пример чалготеките или пък прайда, по чието време голи задници се развяват в центъра на София, щеше да звучи по-убедително.
Вероятно съперниците на проявата не са чували и за така наречен улични танци (street dance), провеждащи се по целия свят, които са признати чудесно от локалните. Сега, в случай че са валсове, както съпоставя дамата от „ Площад Славейков ”, също би било прелестно, само че пък няма да е изключително обичайно, за нейно страдание. Тук евентуално идва и един от проблемите на нея и себеподобните и – самото споменаване на думата „ обичайно ” довежда да шок всички такива люде.
Следващ „ мотив ” е образецът с Европа – там такива селянии нямало, пишат възмутени новософиянци, чиято рода допреди едно, две генерации е правила точно селска работа, а с цел да може същият засегнат през днешния ден роднина да заживее в столицата или различен огромен град, е продала и нивята си.
Та, в същата Европа, както обичат да я дават за образец сходни псевдоелитари, всяка неделя на площада пред катедрала „ Саграда Фамилия ” в Барселона, Испания, се играе националният каталонски танц Сардана. У, какво долни селяци са тези испанци, жива да не бях! Или пък в центъра на Лондон, където постоянно дефилират шотландски гайдари с обичайното им облекло – това селско ли е или не, съгласно въпросните парвенюта. И под дърво и камък още по света, където същите тези снобари обаче се снимат с кеф и след това се хвалят, че участвали на обичайната локална демонстрация, която внасяла спомагателен нюанс в града и била симптом на висока просвета.
Но такива са родните „ елитаристи ” – надълбоко комплексирани наследници на хора, до неотдавна люшкали точно хора, само че умиращи от отвращение и позор, в случай че видят някой различен да прави същото. И то НА центъра.
Че става въпрос не за действителни причини и обстоятелства против хорото, незабавно излиза наяве от отношението им към друга – много по-шумна, нелицеприятна и искрено пошла демонстрация, вихреща се към този момент всяка година, и то още веднъж на централно място – т.на.р Прайд. Там към този момент реакцията им е друга – прелестно, съвременно, европейско, цветно, куул.
Същите нищо не споделиха и за скандалното финансиране от Министерство на културата на пошлото фрийк мил куин шоу, чиято демонстрация също беше в София, в противен случай – те най-вече са възторжени от голи задници, трети, пети пол и всевъзможни ширещи се аномалии.
И напълно не апропо – театърът, за зла орис на въпросните, се споделя Народен, което евентуално по никакъв начин не е инцидентно. И е кръстен на националния стихотворец Иван Вазов, което също не е по никакъв начин инцидентно.
Вазов е роден в Сопот (ах, смут, но не е ли софиянец, ще възкликне някой жълтопаветник), а за отношението му към всичко българско и родно (често – селско, а не градско), е задоволително да прочетем стихотворението му „ Аз съм българче ”.
Непрекъснатите опити за опълчване на града против селото, на хората, живеещи тук или там, на обичайното против модерното, на българското против непознатото, издават най-много комплексите на тези, които с гневен хъс бълват змии и гущери против всичко родно. А очевидно кичозните перверзни прояви са по-присърце на същите, които възмутено квичат Ганьо, Ганьо, само че в реалност не осъзнават, че по-големи Ганьовци от тях няма.
Позатихналата драма с хорото пред Народния спектакъл „ Иван Вазов ” се разгоря с нови сили тази седмица. Проблемът с играещите хора ескалира в края на декември 2019 година, откакто полицията спря музиката, защото имаше подадени тъжби в общината. Тогава столичният кмет Йорданка Фандъкова съобщи, че ще се търси друго място за осъществяване на хорото, тъй че да не пречи на останалите жители.
Накрая го реалокираха на две други места - площад „ Света Неделя ” и пред Халите. Допреди броени дни, когато още веднъж се върна, по-точно, към предните две места още веднъж беше прибавен и площадът пред театъра. И разногласието се разгоря с нови сили. От едната страна застанаха най-вече псевдоелитарите, съгласно които това било селяния, а мястото – извънредно неуместно. Редно е да отбележим, че и някои артисти, още през 2019 година, се възпротивиха на определеното място пред театъра. Бившият към този момент шеф на Народния спектакъл Мариус Донкин, още тогава съобщи, че хорото пречи на естествената активност на театъра. Това мнение показа към днешна дата и артистът Владимир Пенев.
Всъщност това е и единственият логически мотив, чиято правота мъчно може да бъде оспорена. Но с две разяснения – че това касае единствено избрани часове – тези за подготовки, и вторият – произлизащ от първия – по време на постановки не се чува музиката, озвучаваща хорото. Казвам го от персонално наблюдаване, тъй като предходната неделя бях на режисура в театъра, до момента в който начело се бяха събрали хора и под звуците на музика, виеха хора. И не, нищо не се чуваше в залата. Ако би трябвало да бъда изцяло откровена – още преди представлението да стартира, към този момент не чувах музиката извън.
Но дали по време на подготовки провеждането на това озвучено мероприятие не пречи на актьорите, те са тези, чието мнение би трябвало да бъде зачетено.
Време е обаче и за другите, измислените аргументи, които съпътстват провеждането на хорото. И грозното опълчване град против село, аристокрация (ами, извинявайте, само че тя беше изтребена през 1945г.) против простолюдие, умнокрасивитет против национализъм. Но както загатнах, аристокрация и хайлайф нямаме от 1945г, а тези, които през днешния ден умрат да се вършат на по-европейци от родените на пъпа на Париж примерно, са деца и внуци на правилни партийци отпреди 1989г. или даже на членове на Народния съд.
Или пък са хора, чийто морал също е много противоречив, та е неуместно точно те да пищят афектирано, че им се накърнява европейската чест. Достатъчно е да си напомним единствено офанзивата на някогашната кандидат-президентша Мария Моасе, която се оказа, че доста държи да застане измежду челните позиции във властта, само че пък не си е плащала здравните осигуровки години наред. Това не и попречи да хока същия този Ганьо, над който по някаква неразбираема причина искаше да господства. Явно с цел да го облагородява, знам ли...
Тя си изтърка перото да се възмущава от този „ селски площад ” – по думите и – описвайки с гадност някакви „ подвикващи като едновремешни селски хора, чоплещи семки ”, демонстриращи „ украсителен национализъм ”. Лично аз такова нещо не видях предходната неделя, когато пристъпих измежду множеството, с цел да вляза във фоайето на театъра. Дали дамата Моасе е видяла такива люде или както очевидно обича да прави – е послъгала – е въпрос, чийто отговор знае единствено тя. Но твърдеше, че дори до момента в който била на зрелище, чувала хорото извън, което към този момент е безспорна неистина.
Друг „ мотив ” на съперниците, който още веднъж беше упоменат и в публикация на още една отколешно воюваща против всичко родно – Силвия Недкова от „ Площад Славейков ”, която най-вече е известна с това, че заран, обед и вечер громи всяка демонстрация, която по някакъв метод популяризира българското, че по този начин София заприличвала още повече на село, каквото, разбирате ли, по принцип си била. Интересен аргумент, умопомрачителен.
С някаква извънредно нелепа псевдоелитарност и нахъсаност се леят красиви (но единствено в очите на употребилата ги) слова, че хорото принадлежало на селото, а до момента в който на сцената на театъра гостувала културна Европа, пред него се вихрело предосвобожденската демонстрация. Ако въпросната имаше толкоз чести и напоени с безчет отрицателни прилагателни публикации, касаещи да вземем за пример чалготеките или пък прайда, по чието време голи задници се развяват в центъра на София, щеше да звучи по-убедително.
Вероятно съперниците на проявата не са чували и за така наречен улични танци (street dance), провеждащи се по целия свят, които са признати чудесно от локалните. Сега, в случай че са валсове, както съпоставя дамата от „ Площад Славейков ”, също би било прелестно, само че пък няма да е изключително обичайно, за нейно страдание. Тук евентуално идва и един от проблемите на нея и себеподобните и – самото споменаване на думата „ обичайно ” довежда да шок всички такива люде.
Следващ „ мотив ” е образецът с Европа – там такива селянии нямало, пишат възмутени новософиянци, чиято рода допреди едно, две генерации е правила точно селска работа, а с цел да може същият засегнат през днешния ден роднина да заживее в столицата или различен огромен град, е продала и нивята си.
Та, в същата Европа, както обичат да я дават за образец сходни псевдоелитари, всяка неделя на площада пред катедрала „ Саграда Фамилия ” в Барселона, Испания, се играе националният каталонски танц Сардана. У, какво долни селяци са тези испанци, жива да не бях! Или пък в центъра на Лондон, където постоянно дефилират шотландски гайдари с обичайното им облекло – това селско ли е или не, съгласно въпросните парвенюта. И под дърво и камък още по света, където същите тези снобари обаче се снимат с кеф и след това се хвалят, че участвали на обичайната локална демонстрация, която внасяла спомагателен нюанс в града и била симптом на висока просвета.
Но такива са родните „ елитаристи ” – надълбоко комплексирани наследници на хора, до неотдавна люшкали точно хора, само че умиращи от отвращение и позор, в случай че видят някой различен да прави същото. И то НА центъра.
Че става въпрос не за действителни причини и обстоятелства против хорото, незабавно излиза наяве от отношението им към друга – много по-шумна, нелицеприятна и искрено пошла демонстрация, вихреща се към този момент всяка година, и то още веднъж на централно място – т.на.р Прайд. Там към този момент реакцията им е друга – прелестно, съвременно, европейско, цветно, куул.
Същите нищо не споделиха и за скандалното финансиране от Министерство на културата на пошлото фрийк мил куин шоу, чиято демонстрация също беше в София, в противен случай – те най-вече са възторжени от голи задници, трети, пети пол и всевъзможни ширещи се аномалии.
И напълно не апропо – театърът, за зла орис на въпросните, се споделя Народен, което евентуално по никакъв начин не е инцидентно. И е кръстен на националния стихотворец Иван Вазов, което също не е по никакъв начин инцидентно.
Вазов е роден в Сопот (ах, смут, но не е ли софиянец, ще възкликне някой жълтопаветник), а за отношението му към всичко българско и родно (често – селско, а не градско), е задоволително да прочетем стихотворението му „ Аз съм българче ”.
Непрекъснатите опити за опълчване на града против селото, на хората, живеещи тук или там, на обичайното против модерното, на българското против непознатото, издават най-много комплексите на тези, които с гневен хъс бълват змии и гущери против всичко родно. А очевидно кичозните перверзни прояви са по-присърце на същите, които възмутено квичат Ганьо, Ганьо, само че в реалност не осъзнават, че по-големи Ганьовци от тях няма.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ